Връщане на работа след майчинство – Правни съвети

Вече мина повече от година откакто написах предишната тема, за връщане на работа след майчинство. Получих буквално стотици писма и затова реших да напиша още няколко думи по проблема, с които да обобщя повечето от въпросите, задавани от майките, защото в крайна сметка, макар и всеки да има собствена история, в повечето случай тя се повтаряше почти дословно, от гледна точка на ситуацията. Ще  се опитам да разгледам нещата именно от гледна точка на въпросите и ситуацията.
1. Най честият въпрос е –„Отпуската по майчинство ми свършва и когато говорих с работодателя, той ми каза, /подсказа, заяви, намекна/ че не съм желана обратно /няма да ме върне на работа, друг някой вече има на мястото ми и т.н./ – КАКВО ДА ПРАВЯ..??

”Ами ще правите това, което пише в трудовите ви договори. В деня, в който отпуската изтече, се явявате на работното си място и започвате работа. Ако все пак е имало разговори подсказващи, че това е нежелано, може да заведете в деловодството на фирмата заявление, че на днешна дата, предвид изтичане на отпуската ви, се явявате на работното си място. Защо да правите така – ами защото правото борави с факти и документи. Намерението на работодателя, да не ви върне на мястото ви, е само намерение. То не е осъществено деяние и като намерение не подлежи на контрол и санкция от правото. Работодателят ви е длъжен да ви върне на мястото ви – и вие знаете това, и той го знае. Ако ще нарушава закона, то след като се върнете на работа, на него ще му се наложи да го наруши писмено и да издаде съответен документ за това. А документите, за разлика от намеренията, вече подлежат на съдебен контрол.

2. Вторият по честота въпрос е следния – „ Ситуацията е горната, във всичките и възможни варианти, а въпросът е – КАКВИ СА ПРАВАТА МИ”.

Тук вече става трудно за отговор, защото този въпрос е от този тип питания, където нямат отговор. Това е така, защото макар и видимо еднаква, всяка ситуация, в детайлите си, е различна от другата и особено, когато е воден само разговор на темата, но няма никакви документи /заповед, предизвестие и т.н/, няма как да ви отговоря, защото това означава да ви изброявам всички защити, предвидени в Кодекса на труда, а затова ще трябва да напиша книга.

Въпросът за правата ви става адекватен и възможен за отговор, едва когато работодателят наруши някои от тези права със съответната си заповед. Тогава вече може да прочетем тази заповед, да видим нейните основания и последици и да преценим – кои права са ви нарушени и по какъв начин да ги защитим. Имайте в предвид важната подробност, че това трябва да стане в срок НЕ ПО КЪСНО ОТ 2 МЕСЕЦА, от датата на заповедта. Срокът е преклузивен, което значи, че с изтичането му, правото ви за обжалване се погасява и дори заповедта да е незаконосъобразна, вече не можете да я атакувате в съда.

3. Трето – често ме питат „Работодателят ми дава /притиска, кара, убеждава/, да подпиша нещо, с което се променя нещо в трудовия ми договор – работно място, длъжност, заплата, работно време и т.н и ми казва, че ще ме върне само ако подпиша – КАКВО ДА ПРАВЯ”

Няма такава хипотеза – никой, по никакъв начин не може да ви накара да подписвате нещо, което не искате или не разбирате. Трудовият ви договор е двустранно споразумение и може да бъде променян /с много малки изключения/, само по взаимно писмено съгласие. Ако нещо не желаете, то не подписвайте. Така работодателят е длъжен да ви върне на същото място, при същите условия, при които сте била, преди майчинството.
Ако ще нарушава закона, нека след това го направи писмено, с заповед, за да може вие да обжалвате това в съда. Подпишете ли веднъж споразумение, не се сърдете на друг, ще работите това и ще получавате толкова, за колкото сте се подписала.

И накрая искам да засегна още един въпрос който не е правен, но е свързан с второто ми образование – психологията. В всяка от тези ситуации има един невидим фактор, който правото не контролира, но който е много важен и това е ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА АТМОСФЕРА при сблъсъка работник – работодател.

Осъзнавам напълно колко е трудно да застанеш срещу шефа си и да му заявиш – „не аз няма да подпиша, защото това нарушава правата ми.” Затова се иска здрава психика, защото на всеки му е ясно какви са последиците. Ок – няма да подпишете, но се почва една психическа атака и война, с всички позволени и непозволени средства, която не всеки има сила да води. Тук вече всеки сам трябва да си реши и прецени, дали това което получава от работата си, заслужава цената , която плаща с нервите си. Съвети тук не може да се дават, защото никой не знае „какво е времето вътре във вас”. Всеки сам ще трябва да се нагърби с задачата да вземе решението и определи съдбата си. И все пак един съвет от дългия ми опит с такива ситуации. Съветът е –обърнете се към ваш доверен адвокат. Явяването на адвокат, дори само за обикновен разговор с работодателя, много и съществено променя обстановката. На него му става ясно, че не може и няма как да си играе с вас – имате кой да застане зад гърба ви и да накаже всяко негово действие, с което нарушава правата ви. Така в общи линии се опитах да обобщя въпросите, който присъстват в писмата на поне 90% от майките, връщащи се на работа. Надявам се написаното да ви бъде полезно в бъдещите отношения с вашите работодатели.

Ако имате казус не се колебайте да се свържете с мен на посочените телефони или попълнете формата за запитване за онлайн правна консултация